Всяко трето жилище в София пустее - нито се продава, нито се дава под наем
Най-малко незаети апартаменти има в кв. “Люлин ”, а най-вече са в скъпия “Лозенец ”
Независимо от имотния взрив съвсем всяко трето жилище в София пустее - нито се продава, нито се дава чартърен. Това демонстрират данните от последното броене на популацията и жилищния фонд, което засече какъв брой хора живеят в България към 7 септември 2021 година и с какъв брой жилища разполагат.
За последните 10 години популацията на столицата е намаляло с малко над 19 хиляди индивида. В София в този момент живеят непрекъснато 1 183 454 души.
За същите тези 10 години обаче
жилищата са се нараснали с нови 120 000
- били са 573 010 през 2011 година, а през 2021 година са станали 697 817. Това е десетилетието с най-мащабно създаване на жилища в историята на столицата въобще.
При преброяването всеки споделя дали жилището, в което живее, му е главно, дали живее чартърен в него, или е негово лично.
Резултатите демонстрират, че в половината от домовете (49%) живее притежателят на самия парцел със фамилията си. В други 6% живее непосредствен или прочут на притежателя, който не заплаща наем. Класически наематели живеят в 9% от софийските жилища.
Т.е. останалите 36% от жилищата в столицата би трябвало да са на пазара – или да се продават сега, или да се дават чартърен. Става дума за 251 214 жилища.
Проблемът обаче е, че на пазара въобще няма толкоз доста жилища. Според най-богатата електронна платформа в България – imot.bg, сега в столицата се продават 36 512 парцела, а други 11 300 се дават чартърен. Част от тях даже не са жилища, а имоти, дворни места, магазини или нещо друго. Но даже да бяха единствено жилища, това отново е оскъдна част от наличните - почти една пета от тях. Т.е. остават най-малко
към 200 хиляди жилища, в които не живее никой,
или всяко трето е в действителност празно.
Двама младежи – програмистът Васил Люнчев и бизнес специалистът Божидар Александров, са основали платформа, която събира на едно място всяка новопоявила се в интернет оферта за парцел.
В своя обява те настояват, че в столицата с тъга съумяват да открият повече от 15 хиляди действителни и дейни разгласи за продажба и наемане на жилища и по техните сметки празните са в действителност доста повече от 200 хиляди.
Направили са изследване по квартали и от сравнението, което цитират, излиза, че минимум празни жилища – към 15%, има в “Люлин ”, който е цялостен с панелки.
А най-вече – в “Лозенец ”, където има доста ново строителство. Там празните жилища са 30%.
Всички имотни специалисти познават доста добре казуса и са се сблъсквали с него, само че главният им извод е, че в дъното стои манталитетна специфичност на българина, която доста мъчно би се трансформирала.
“Много хора не дават свободните си жилища чартърен, тъй като
ползите им не са предпазени
Ползват се някакви типови контракти, само че истината е, че разноските по възобновяване на развалено имущество постоянно са по-големи от възможния приход от наем ”, сподели пред “24 часа ” Добромир Ганев, ръководител на Национално съдружие “Недвижими парцели ”. Според него с тази активност постоянно се занимават и недобросъвестни компании, което още повече възпира хората да си дават жилището чартърен.
“Имайте поради, че и цените за поправяне и обичайно обзавеждане на жилище
са колкото 3-годишен наем
и това също стопира хората. Те нормално се двоумят, стартират да си вършат сметки, че може би ще пристигна време да продадат жилището и просто не им се занимава с това ”, разяснява имотният специалист Георги Павлов.
Според него има единствено два метода празните и неизползващи се жилища да намалеят и това да раздвижи доста имотния пазар. Единият е налог здания да се вдигне толкоз фрапантно, че да накара хората със свободни жилища да ги изкарат на пазара.
Има два известни случая от последните години, в които това е правено – във Франция през 1999 година и в Израел през 2014-а. Проучване във Франция през 2001 година е посочило, че поради тази мярка празните жилища са намалели с 13%.
Другият метод е на този пазар да навлязат професионални компании, които да финансират ремонта и обзавеждането на жилището, само че против част от наема. Според Павлов обаче това също би се осъществило доста мъчно в България, тъй като изисква дълготрайни връзки сред компания и физическо лице.
Според шефката на “Адрес ” Гергана Тенекеджиева хората у нас не са отговорни, че държат празни жилищата си.
“Все отново част от тях са благосъстоятелност на българи,
които живеят в чужбина
и би трябвало да има къде да се върнат, в случай че там стане неприятно за тях. Но у нас кардинално няма в какво междинният българин да държи свободните си пари. Лошото е, че той постепенно се взема решение на договорка и по тази причина този пазар макар взрива от последните години е муден. Представете си какво би станало, в случай че всички тези празни жилища внезапно се окажат като с магическа пръчка на пазара - това би могло да го срути ”, сподели Тенекеджиева.
Падна рекорд – към този момент се строи повече, отколкото при Тодор Живков
Ако се проследят последните няколко преброявания на популацията и жилищния фонд - от 1965, 1975, 1985, 1992, 2001, 2011 и 2021 година, излиза, че през последното десетилетие е паднал върхът от соцвреме по строителство на нови жилища.
През 1965 година в София има дефицит на жилища, защото за всичките тогавашни 800 хиляди поданици на града има едвам 200 хиляди жилища.
В идващите 20 години жителите на столицата порастват бързо, само че и жилищата се усилват, безусловно се удвояват. Към 1985 година жителите на София са към този момент 1 100 000, а има 400 000 жилища.
До края на века дефицитът на жилища напълно е преодолян. Към 2001 година към този момент всяко домакинство може да има личен дом – тогава в София има 440 000 семейства, които разполагат с 475 000 жилища. От 2001 до 2011 година популацията се усилва с нови 100 хиляди души, само че са издигнати нови 100 хиляди жилища. От 2011 до 2021 година обстановката към този момент стартира да наподобява извънредно нелогична, защото за намаляващото население са издигнати рекордните 124 807 нови жилища.
Независимо от имотния взрив съвсем всяко трето жилище в София пустее - нито се продава, нито се дава чартърен. Това демонстрират данните от последното броене на популацията и жилищния фонд, което засече какъв брой хора живеят в България към 7 септември 2021 година и с какъв брой жилища разполагат.
За последните 10 години популацията на столицата е намаляло с малко над 19 хиляди индивида. В София в този момент живеят непрекъснато 1 183 454 души.
За същите тези 10 години обаче
жилищата са се нараснали с нови 120 000
- били са 573 010 през 2011 година, а през 2021 година са станали 697 817. Това е десетилетието с най-мащабно създаване на жилища в историята на столицата въобще.
При преброяването всеки споделя дали жилището, в което живее, му е главно, дали живее чартърен в него, или е негово лично.
Резултатите демонстрират, че в половината от домовете (49%) живее притежателят на самия парцел със фамилията си. В други 6% живее непосредствен или прочут на притежателя, който не заплаща наем. Класически наематели живеят в 9% от софийските жилища.
Т.е. останалите 36% от жилищата в столицата би трябвало да са на пазара – или да се продават сега, или да се дават чартърен. Става дума за 251 214 жилища.
Проблемът обаче е, че на пазара въобще няма толкоз доста жилища. Според най-богатата електронна платформа в България – imot.bg, сега в столицата се продават 36 512 парцела, а други 11 300 се дават чартърен. Част от тях даже не са жилища, а имоти, дворни места, магазини или нещо друго. Но даже да бяха единствено жилища, това отново е оскъдна част от наличните - почти една пета от тях. Т.е. остават най-малко
към 200 хиляди жилища, в които не живее никой,
или всяко трето е в действителност празно.
Двама младежи – програмистът Васил Люнчев и бизнес специалистът Божидар Александров, са основали платформа, която събира на едно място всяка новопоявила се в интернет оферта за парцел.
В своя обява те настояват, че в столицата с тъга съумяват да открият повече от 15 хиляди действителни и дейни разгласи за продажба и наемане на жилища и по техните сметки празните са в действителност доста повече от 200 хиляди.
Направили са изследване по квартали и от сравнението, което цитират, излиза, че минимум празни жилища – към 15%, има в “Люлин ”, който е цялостен с панелки.
А най-вече – в “Лозенец ”, където има доста ново строителство. Там празните жилища са 30%.
Всички имотни специалисти познават доста добре казуса и са се сблъсквали с него, само че главният им извод е, че в дъното стои манталитетна специфичност на българина, която доста мъчно би се трансформирала.
“Много хора не дават свободните си жилища чартърен, тъй като
ползите им не са предпазени
Ползват се някакви типови контракти, само че истината е, че разноските по възобновяване на развалено имущество постоянно са по-големи от възможния приход от наем ”, сподели пред “24 часа ” Добромир Ганев, ръководител на Национално съдружие “Недвижими парцели ”. Според него с тази активност постоянно се занимават и недобросъвестни компании, което още повече възпира хората да си дават жилището чартърен.
“Имайте поради, че и цените за поправяне и обичайно обзавеждане на жилище
са колкото 3-годишен наем
и това също стопира хората. Те нормално се двоумят, стартират да си вършат сметки, че може би ще пристигна време да продадат жилището и просто не им се занимава с това ”, разяснява имотният специалист Георги Павлов.
Според него има единствено два метода празните и неизползващи се жилища да намалеят и това да раздвижи доста имотния пазар. Единият е налог здания да се вдигне толкоз фрапантно, че да накара хората със свободни жилища да ги изкарат на пазара.
Има два известни случая от последните години, в които това е правено – във Франция през 1999 година и в Израел през 2014-а. Проучване във Франция през 2001 година е посочило, че поради тази мярка празните жилища са намалели с 13%.
Другият метод е на този пазар да навлязат професионални компании, които да финансират ремонта и обзавеждането на жилището, само че против част от наема. Според Павлов обаче това също би се осъществило доста мъчно в България, тъй като изисква дълготрайни връзки сред компания и физическо лице.
Според шефката на “Адрес ” Гергана Тенекеджиева хората у нас не са отговорни, че държат празни жилищата си.
“Все отново част от тях са благосъстоятелност на българи,
които живеят в чужбина
и би трябвало да има къде да се върнат, в случай че там стане неприятно за тях. Но у нас кардинално няма в какво междинният българин да държи свободните си пари. Лошото е, че той постепенно се взема решение на договорка и по тази причина този пазар макар взрива от последните години е муден. Представете си какво би станало, в случай че всички тези празни жилища внезапно се окажат като с магическа пръчка на пазара - това би могло да го срути ”, сподели Тенекеджиева.
Падна рекорд – към този момент се строи повече, отколкото при Тодор Живков
Ако се проследят последните няколко преброявания на популацията и жилищния фонд - от 1965, 1975, 1985, 1992, 2001, 2011 и 2021 година, излиза, че през последното десетилетие е паднал върхът от соцвреме по строителство на нови жилища.
През 1965 година в София има дефицит на жилища, защото за всичките тогавашни 800 хиляди поданици на града има едвам 200 хиляди жилища.
В идващите 20 години жителите на столицата порастват бързо, само че и жилищата се усилват, безусловно се удвояват. Към 1985 година жителите на София са към този момент 1 100 000, а има 400 000 жилища.
До края на века дефицитът на жилища напълно е преодолян. Към 2001 година към този момент всяко домакинство може да има личен дом – тогава в София има 440 000 семейства, които разполагат с 475 000 жилища. От 2001 до 2011 година популацията се усилва с нови 100 хиляди души, само че са издигнати нови 100 хиляди жилища. От 2011 до 2021 година обстановката към този момент стартира да наподобява извънредно нелогична, защото за намаляващото население са издигнати рекордните 124 807 нови жилища.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ